Авраамовото семейство, необходимостта от Майката Бог
Много хора не са запознати с понятието Майката Бог. Затова те искат да разберат за Нея, и Нейната връзка със спасението чрез Библията. Бог е включил историята на Авраамовото семейство в Библията точно за тази цел. Чрез Авраам – един от праотците на вярата – Бог учи Неговите хора за необходимоста от Майката Бог.
Авраам и Бог
Авраам е една от по-видните фигури в Стария Завет. Бог записва историята на Авраамовото семейство много детайлно. През историята на Авраамовото семейство, лежи дълбоко пророчество, засягащо тези, които ще станат наследници на Бог. Чрез притча, Исус разкрива кой представлява Авраам и неговото семейство.
Лука 16:19-24 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; а и кучетата идваха, та лижеха раните му. И сиромахът умря; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът, и бе погребан. И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам, и Лазар в неговите обятия. И той извика казвайки: Отче Арааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък.
Обикновено, хората си представят, че ще бъдат заведени при Божията страна, когато отидат на небето. Въпреки това, когато Лазар умрял, Исус казал, че той отишъл в Авраамовото лоно. Богатият човек дори погледнал нагоре, за да види Авраам на небето, достатъчно интересно го нарекъл „Отче“. Въпреки това, Исус учил стриктно, че единственият духовен баща е Бог Бащата в небесата.
Матей 23:9 И никого на земята недейте нарича свой Отец; защото един е вашият Отец, небесният.
Тъй както Авраам представлява Бог Бащата, Авраамовото семейство представлява Божието семейство.
Разбирайки, че човек на небето не може да бъде Бог, фактът че богатия човек нарекъл Авраам „Отче“, ясно показва, че Авраам представлява Бог Бащата. Библията използва Авраам, за да представи Бог Бащата в друг пример, освен този стих.
Галатяни 3:7 Тогава знайте, че тези, които упражняват вяра, те са Авраамови чада.
Не тряба ли тези, които вярват, да бъдат познати като Божии деца? Тогава защо са наричани „чада на Авраам“ ? Това е така, защото много пъти в Библията, Авраам е използван за представяне на Бог Бащата. Следователно, тъй като Авраам представлява Бог Бащата, Авраамовото семейство представлява Божието семейство. Бог избрал Авраамовото семейство като пример, за да демострира характеристиките, които вярващите трябва да притежават, за да могат да бъдат избрани като Божии деца и да наследят Небесното Царство.
Трима кандидата от Авраамовото семейство
Авраамовото семейство се състои от трима кандидата с потенциал да наследят Авраамовия имот: Елиезер, Исмаил и Исаак. Въпреки това, накрая Исаак получава семейното наследство. Разбирайки защо Исаак е избран като наследник на Авраам, ние можем да разберем как да бъдем Божии наследници.
Битие 15:2-4 А Аврам рече: Господи Еова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. Но ето, дойде Господнето слово и Бог му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи който ще излезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
По онова време, Авраам не е имал син, затова е мислел да направи неговия слуга Елиезер негов наследник. Бог отговорил на Авраам, казвайки му, че ще има наследник, идващ от неговото тяло. С други думи, той ще има собствен син.
Битие 16:15-16 И Агар роди син на Аврам; и Аврам наименува сина си, когото му роди Агар, Исмаил. Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.
Тъй като жената на Авраам – Сара, не е могла да има деца и била в напреднала възраст, тя предложила на Авраам да има дете от нейната слугиня Агар. Авраам наименувал новородения си син Исмаил. Въпреки че Исмаил е бил син на Авраам, той не станал неговия наследник. Чрез раждането на втория син на Авраам – Исаак, можем да разберем причината.
Битие 17:18-19 И каза Авраам на Бога: Исмаил да е жив пред Тебе! Но Бог каза: Не; а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си като вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.
Според закона за първородството измежду израиляните по това време, най-големият син получава семейното наследство. Тъй като Исмаил е първородният син на Авраам, той трябва да получи семейното наследство. Но той не го получава. Вместо това, Бог позволява на Исаак да го получи. И така, Исаак не е бил избран според закона за първородство, но според Божието провидение. Гледайки назад, Елиезер не е могъл да стане наследник на Авраам, защото Авраам и Сара не са неговите родители. Исмаил, въпреки че е син на Авраам, не могъл да стане наследника, защото неговата майка не била Сара. Накрая, Исаак бил избран за наследник. Това е така, защото той бил роден чрез Авраам и Араамовата жена Сара. Единствената разлика между Исмаил и Исаак е била тяхната майка. Бог използвал майчинската връзка, за да определи Авраамовия наследник.
Решителния фактор, за да станем Божии наследници
Подробната история на Авраамовото семейство ни показва, как ние можем да наследим Небесното Царство. Точно както Исаак станал наследник, защото той бил роден от Авраам и Сара, ние можем да станем Божии наследници, когато ние сме родени отново чрез Бог Бащата и Бог Майката. Чрез Авраамовото семейство, Бог иска да ни научи, че Бог Майката е решаващият фактор, за да бъдем избраните от Бог. Нейното съществуване е необходимо за нашето спасение.
Галатяни 4:26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка.
Тук „наша“ се отнася за Божиите деца, които вярват в Майката Бог. Сара представлява Майката Бог, Небесният Ерусалим.
Галатяни 4:28 А ние, братя, както Исаак, сме чада по обещание.
Измежду триматас кандидата, Исаак става наследник на Авраам, защото е бил роден от Сара. По същия начин, тези които вярват в Бог Майката, могат да станат деца на Бог, които получават обещанието за наследяване на Небесното Царство.